Използван е материал от сп. Енерджи ревю - брой 5, 2012, Ноември

(сп. Енерджи ревю)



Пиролизата е термохимичен процес на топлинно разлагане на биомаса или друга органична материя в условия на висока температура, обикновено в границите от около 500 докъм 800 °С и безкислородна среда. На практика това е основна химична реакция, която предшества процесите на горене и газификация. Крайният продукт от пиролизата е смес от твърди (пиролизен въглен), течни (биомасло) и газови (метан, водород, въглероден оксид и въглероден диоксид) съставки, съотношението на които в голяма степен зависи от използвания метод на пиролиза, характеристиките на биомасата и параметрите на реакцията. Обикновено при относително ниски температури от порядъка на 450 °С и ниска скорост на загряване, по-голям дял в крайните продукти заема въгленът. При високи температури от порядъка на 800 °С и високи скорости на загряване, по-голям дял в крайните продукти заемат газовете. При средни температури и относително бързо загряване, основният продукт обикновено e пиролизно масло.

Oсновните продукти на пиролизата са течни, твърди и газообразни продукти. Към момента, според специалисти, по-сериозен е интересът към производството на течни продукти поради високата енергийна плътност и потенциалът им да бъдат заместител на петрола.

Суровото пиролизно масло представлява гъста тъмно кафява до черна течност, която по отношение на съставните си елементи се доближава до състава на биомасата. Характеризира се с малко по-висока калоричност и основно се състои от окислени въглеводороди. Полученото от процеса пиролиза масло не се препоръчва за директна употреба в стандартни двигатели с вътрешно горене. То обаче може да бъде подобрено или разградено до течни въглеводородни горива, а също така преработено до синтетичен газ и използвано за производството на биодизел. Пиролизното масло, също така се счита за подходящо за използване в процеса на съвместно изгаряне, тъй като с него се работи по-лесно, то изгаря по-лесно, в сравнение с твърдите горива, а в същото време е по-евтино за транспортиране и съхранение. Пиролизното масло се явява и важен източник на органични съединения и специални химикали.

Получените твърди продукти от пиролизата или въглена, към момента има ограничено приложение. Той може да се използва в химическата промишленост и за горене. Едно от възможните му приложения е свързано с ограничаване на въглеродните емисии. Известно е, че изгарянето и разграждането на дървесната биомаса и селскостопанските остатъци е свързано с отделянето на големи количества въглероден диоксид. Счита се, че пиролизният въглен може да съхрани този въглероден диоксид в почвата и по този начин да ограничи емисиите от парникови газове, а в същото време подобрява характеристиките на почвата, като повишава съдържанието на хранителни вещества, допринася за задържането на водата в почвата и предотвратява извличането на хранителни вещества. Също така често полученият въглен се смесва с вода или пиролизно масло за получаване на течен продукт. Полученият при процеса пиролизен газ се състои основно от въглероден окис и водород, които обикновено заемат около 85%. Други съставки са въглероден двуокис, азот, метан и различни други въглеродни газове. Тъй като този газ е калоричен, той може да се използва като гориво за производството на електроенергия или пара. Може да се използва и като суровина в нефтохимическата и рафиниращата промишленост. Добре е да се има предвид, че калоричността на получения газ зависи от изходната суровина. Процесът пиролиза се характеризира с висока ефективност и добри екологични показатели. Приема се за добра възможност за преработка на селскостопански отпадъци, дървесни отпадъци, твърди битови отпадъци в течни продукти като сурово пиролизно масло или смес от пиролизен въглен с вода или масло, които са лесни за транспортиране, съхранение, изгаряне, преработване.

Приключени проекти