Използван е материал от сп. Енерджи ревю - брой 4, 2011, Септември

(сп. Енерджи ревю)



Биомасата се счита за един от най-добрите примери за неконвенционален източник на енергия. Тя също така се счита и за подходяща алтернатива на изкопаемите горива при производството на електроенергия. Известно е, че под общото наименование биомаса обикновено се има предвид суровини, получени от дървесни отпадъци, отпадъци от селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, както и растения и дървета, отглеждани с цел използването им като суровина при производството на енергия. Към биомасата се включват също и утайките, получени при пречистването на отпадни води, както и оборският тор. Като основни предимства на биомасата могат да се посочат фактът, че е възобновяем енергиен източник и широката й достъпност, при това в големи количества. Нейни предимства се явяват и сравнително по-ниската цена, неголямата инвестиция, свързана със създаването и експлоатацията на подобна станция, възможността полезно да се оползотворят част от акумулираните отпадъци. Насърчаването на използването на биомаса играе важна роля и в достигането на целите на Европейската комисия по отношение на климатичните промени. Според специалисти, това вероятно се дължи на факта, чe до момента за Европа енергията, произвеждана от биомаса, съставлява около 2/3 от цялата енергия, произвеждана от възобновяеми енергийни източници.

Като недостатък на използването на биомаса може да се посочи факта, че в определени случаи изгарянето й може да доведе до отделянето на повече отпадъци, от колкото изгарянето на въглища, например. Съща така, на този етап, централите, произвеждащи електроенергия от биомаса, се характеризират със сравнително ниска ефективност. Принципно, изгарянето на биомаса се счита за въглеродно неутрален процес, но в някои случаи отделяните емисии от въглеродни окиси също се приемат за недостатък.



Използвани технологии

Принципно, за производство на електроенергия от биомаса се използват основно няколко технологии – директно изгаряне, пиролиза, газификация, анаеробно разлагане. При директното изгаряне биомасата се изгаря директно в котли, с които се произвежда пара, която в последствие се използва за захранване на електрически генератори. Директното изгаряне е сравнително установена и доказана технология. Използването й се счита за икономически изгодно за мощности в порядъка от 6 MWe до 15 MWe. Изграждането на подобно инсталация се счита за подходящо, там където има големи отпадни продукти от мелници и при производството на захарна тръстика, ориз хартия, царевица. Позволява производството както на електрическа енергия, така и на топлина под формата на пара за производствени нужди.

За момента, съвместното изгаряне на биомаса и изкопаеми горива в централи, при което се достига ефективност до около 45%, се счита за едно от най-ефективните решения за производство на енергия от биомаса. Централите за комбинирано производство на топлинна и електроенергия, предназначени за изгаряне само на биомаса, поради трудностите с осигуряването на суровина, към момента са малки и с по-ниска ефективност от централите на въглища.

При съвместното изгаряне на биомаса и твърди горива, ако изгарянето на биомаса съставлява 5-10%, са необходими само леки промени в зареждащото оборудване. Ако използването на биомаса превишава 10% или при разделно изгаряне на въглищата и биомасата, това налага извършването на някои промени в мелничното оборудване, горелките и сушилните камери. В допълнение, отделената въглищна пепел, която след това се използва при производството на строителни материали, не трябва да бъде замърсена с катран и алкални метали, богати на пепел от биомаса. При използване на евтина местна биомаса, необходимите допълнителни инвестиции могат да имат кратък период на възвръщаемост, до около 2 години. Използването, обаче, на биомаса с ниско качество като тревни култури и мокра дървесина, може да доведе до отделянето на катран и до образуването на шлака, което, от своя страна, може да рефлектира върху надеждността на централата и да повиши разходите.

Приключени проекти